Въведение в пермакултурата

Перманентна агрокултура, строителна система, финанси, нормални социални отношения са обект на наблюденията във „Въведение в пермакултурата” –  учебник за това как да преминем към устойчиво развитие.

Понятието пермакултура може да се опише като благоприятно съчетание на растения и животни по отношение на човешките селища, които са концентрирани към домашното стопанство и местното самоосигуряване.

Пермакултурата е подход за проектиране на човешка жизнена среда и трайни земеделски системи, които имитират връзките, срещащи се в естествените екосистеми. Този подход е разработен и представен в поредица от публикации от австралиеца Бил Молисън и сътрудниците му през 70-те години на миналия век. Неговото желание да се даде алтернатива на намиращите все по-широка употреба разрушителни промишлено-земеделски методи го довежда до разработването на методика за създаване на устойчиви земеделски системи, които наподобяват по своята структура тези в природата.

В България, понятието пермакултура е сравнително ново. Но тъй като България е една от страните с изключително развито градинарство, може да се каже че доста от принципите и методите описани в пермакултурата се практикуват, но не като самостоятелна дисциплина и стратегия за изграждане на цялостни системи, а като отделни, изолирани случаи. Разбира се, съществуват и изцяло пермакултурни проекти които целят разпространяването на тази система.

Целта на пермакултурата е да създаде устойчиви, продуктивни системи, които задоволяват човешките нужди и хармонично интегрират хората и земята. Взима предвид екологичните процеси на растенията и животните, техните хранителни цикли, климатичните фактори. Нуждите на обитателите от храна, енергия, подслон и инфраструктура се удовлетворяват от изпитани технологии.